| Дата: |
|---|
| 18.03.2023 |
| (Събота) |
| Час: |
| 19:00 ч.. |
| Място |
| Доходно здание |
| Солист: |
|---|
| Леонард Елшенбройх, виолончело |
| Солист: |
| Алексей Гринюк, пиано |
| Програма: |
|---|
Й. Брамс - Соната за виолончело №1, ми минор, оп.38 |
Й. Брамс - 4 Serious Songs оп.121 |
Й. Брамс - Scherzo из F-A-E соната |
Й. Брамс - Соната за виолончело №2, фа мажор, оп.99 |
Поредна Брамсова вечер в поредно издание на МФ Мартенски музикални дни – и традиционно, и предизви- кателно, може би заради очакваното удоволствие от музи- калното изживяване и любопитството към идващите за пръв път на фестивала музиканти.
Характерната склонност на Брамс към тънка художест- вена и образна детайлизация обуславя интереса му към камерните жанрове през целия му творчески път. Често камерните творби, подобно на симфониите, са наситени с остро конфликтно съдържание. Показателно за значението на камерността в творчеството на Брамс е повишаването на продуктивността му в тези жанрове точно в преломни моменти, когато композиторът усеща необходимостта от по-нататъшно развитие и усъвършенстване.
И двете виолончелови сонати са озаглавени Соната за пиано и виолончело с категоричното изискване на автора: роялът да бъде партньор – понякога водещ, понякога внимателно подкрепящ, но в никакъв случай само аком- паниращ.
Кръгът от образи в Първата виолончелова соната се движи от страстната елегия на първата част, в която почитта към Бах е изразена в първата тема, базирана върху Контрапункт 4 от Изкуството на фугата, към виенския менует във втората и напористата енергия на фугираното рондо-финал. Творбата е посветена на виенския юрист и музиковед Йозеф Генсбахер. Започва я в Бад Мюнстер (1862) и я завършва в Лихтентал (1865). Първоначално е четиричастна, но по-късно Брамс решава да махне замис- леното като втора част Adagio. Изпълнена е за пръв път през 1865 от Генсбахер и Брамс в Манхайм, и публикувана през 1866.
Сонатата намира своята популярност в Европа след изпълнението ѝ в Лондон от Роберт Хаусман. В знак на бла- годарност Брамс му посвещава Втората си соната, създа- дена 20 години след първата, през продуктивното лято на 1886, в швейцарския град Тун. Премиерата е на 24 ноември в Малката зала на Виенския музикален съюз, в изпъл- нение на Хаусман и автора. Ако Първата соната показва Брамс като все още млад мъж, представящ своите акредитиви, Втората е дело на възрастен зрял джентълмен, ком- позиращ музика с цялата страст и размах на младостта. Първата част е изключително смела, двата инструмента, като в динамичен разговор на титани, се изправят един срещу друг в диво, разклатено от буря море от тремоли. Втората е може би най-загадъчното Adagio affettuoso, което Брамс изключва от Първата соната и сега възвръща от забравата. След пламенното и бурно скерцо с песенно трио в третата, идва финалното грациозно рондо, изгра- дено върху тема, близка до тази в четвъртата част на Пър- вата му симфония и впечатлява с мащабната, почти оркестрова фактура на пианото.
Четирите сериозни песни за бас и пиано са единстве- ната композиция, публикувана през последната година от живота на композитора. На 7 май 1896, по време на мал- кото парти, организирано за 63-я му рожден ден, Брамс обявява: Днес си подарих това като подарък. Да, на себе си! Ако прочетете текста, ще разберете защо. „Четири сериозни песни“ – не бих си помислил, че публикуването им ще бъде разрешено. Но още на следващия ден той пише до своя издател: Исках да ви дам малко радост, както направих за себе си днес, като си написах няколко малки песни. Мисля да ги публикувам и да ги посветя на Макс Клингер. Те не са за забавление – всъщност, обра- тното – сериозно смущаващи са и толкова безбожни, че полицията може да ги забрани, ако не бяха всички взети от Библията.
Писани под напрежението и тревогата от влошеното здравословно състояние на Клара Шуман, Четирите сери- озни песни, са напълно различни от другите му компо- зиции в този жанр. Те са своеобразни виртуални мотети, компактни, изискани, безкомпромисни. Библейските тек- стове от Стария и Новия завет са избрани от песимистичните ранни глави на Еклисиаст и апокрифната книга на Еклисиастикус, а мажорният химн на любовта (или мило- сърдието) от Първото послание на Павел до Коринтяните е кулминацията на прогресията в цикъла – от горчивина към назидание, от песимистичен реализъм към хуманистична трансцендентност. С безпросветен песимизъм са изпъл- нени двете първи песни, които с безизходна суровост въз- вещават безсмислието на всичко земно: Човешките съще- ства умират като „говеда“ и не могат да знаят какво ще се случи след смъртта, така че нищо друго не им остава в живота, освен да бъдат „весели в труда си“ (№1). Много несправедливости се проявяват „под слън- цето“ от властта, за която няма утеха; следователно смъртта е по-добра от живота, а още по-добре е да не си роден (№2). Мракът се разсейва леко в третата песен, в чиито край блаженството на смъртта се възхвалява за стра- дащите и обременените: Мисълта за смъртта е гор- чива както за богатите, така и за здравите, но е уте- шителна за нещастните и безнадеждните. И накрая, с известния пасаж за милосърдието от Първото послание на Свети Павел, Брамс ни дава своята най-добра песен на надеждата: Всяко говорене с човешки и ангелски езици, всяко знание, всяка вяра, всяко милосърдие и дори мъчени- чество не струват нищо без любов. Сега остават тези трите: вяра, надежда, милосърдие, а милосърдието е най-великото от тях. И така болният близък до смъртта творец прави последното си признание – всепокоряващата любов може да победи дори и страха пред смъртта.
Годината 1853-та е важен момент в живота на младия Брамс. Запознанството му с унгарския цигулар Едуард Ремени поражда успешно концертно турне в Германия. Пътуването ги отвежда и в Хановер, където съдбата среща композитора с виртуозния цигулар Йозеф Йоахим. Дос- татъчни са само няколко дни, за да възникне уникално и трайно приятелство, оцеляло повече от 40 години. Йоахим изиграва важна роля в живота на Брамс, като сърдечно и безкористно поддържа начинаещия и никому все още неизвестен композитор в най- трудния период от живота му, възхищавайки се от творбите му и представяйки го на Лист и Шуман.
С Йоахим са свързани първите композиционни опити на Брамс в цигулковия репертоар. Началото дава Скерцото в до минор, създадено като трета част от колективната соната за цигулка и пиано, написана по идея на Шуман като подарък на Йоахим за идването му в Дюселдорф, по повод премиерното изпълнение на посветената му от Шуман Фантазия за цигулка и оркестър оп.131. Първата част е написана от Алберт Дитрих, втората и четвъртата от Шуман, а тре- тата е скерцото на Брамс. Премиерата-подарък е в дома на Шуман, на 28 октомври 1953, с участието на Клара Шуман. Своеобразен монограф на сонатата става абревиатурата на жизнения девиз на Йоахим Свободен, но самотен (Frei aber einsam) – *F.A.E.* Скерцото е единствената част, в чиито тематичен материал този музикален символ няма превъплъщение, но по-късно той отчетливо звучи в първата част на Струнния квартет оп.51 и в Адажиото на Струнния квинтет оп.111. Макар и ранна творба, Скерцото, в което всички духове на романтизма играят своята игра и бушуват противопоставящи се ритми, респектира с ясната си и ком- пактна форма. Шуман включва двете си части в своята Соната за цигулка и пиано №3, а Йоахим запазва оригиналния ръкопис, от който разрешава да се публикува само скерцото на Брамс през 1906, близо десет години след смъртта на композитора. Не е известно дали Дитрих е използвал по-нататък своето сонатно алегро. Пълната соната е публикувана за първи път през 1935 и се изпълнява относително рядко.
62. Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ се организира от Община Русе под патронажа на Министерството на културата.
Основни спонсори и дарители на фестивала: А1 България ЕАД, ОББ АД, „Овергаз Инк“ АД, „Дунарит“ АД, „Гамаконсулт“ ЕООД, „Булмаркет“ ДМ ЕООД, „Линамар Лайт Метълс Русе“ ЕООД, „Дунавтурс“ АД, „Скални материали“ АД, БТБ България АД, Хотел „Дунав плаза“, „Мегахим“ АД, ВИК ООД - Русе, „Общински пазари“ ЕООД, Винарска изба „Нисово“.
Пратньори: Държавна опера – Русе, НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, Русенска художествена галерия, Продуцентска компания „Персей“, ОП „Русе Арт“.
Основни медийни партньори: БНР, БТА, Радио Русе, РТВЦ – Русе, TV1, Live7 TV и русенските печатни и електронни медии.
НОВИНИ
Виж всички
ПАРТНЬОРИ
_1626957078-thumb.webp "НУИ \"Проф. Веселин Стоянов\" - Русе")
_1626958604-thumb.webp "ОП Русе Арт")
СПОНСОРИ И ДАРИТЕЛИ
_1627457980-thumb.webp "Хотел \"Сплендид\"")
_1678442485-thumb.webp "Скални материали - Русе АД")
МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ
_1626953901-thumb.webp "Радио Русе")
_1626954401-thumb.webp "Вестник УТРО")
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ
_1626962643-thumb.webp "Хепи бар и грил")
_1627399883-thumb.webp "Атлас Такси"){kind=logo}
